Складови неприятели
Неприятелите са се специализирали в насока живот в складовите помещения, където изобилието от топлина, влага и храна продуцират масовото им намножаване. Някои вредят на полето, а след прибирането им с реколтата увеличават популационната си плътност в складовете (оризова гъгрица, зърнов молец). Съществуват насекоми, които са се приспособили до такава степен, че животът им извън складовете е невъзможен (житната гъгрица е с дегенерирали крила).
Зърнов молец, молец по сушените плодове, сив брашнест молец са най-характерните складови представители от разред люспестокрили (Lepidoptera, пеперуди), вредящи в мелници, силози, домове. Складовите молци облитат и заразяват само повърхността на складирания материал, след което могат да мигрират към други площи. Насекоми с нощен начин на живот, които през деня летят рядко и биват откривани накацали по стените. Възрастните молци не се хранят, а разграждат хранителните вещества в тялото си, натрупани през стадият гъсеница. Сивият брашнест молец образува и паяжини, задръстващи елеватори и шнекове в мелниците, а ларвите му нагризват ситата.
Житна и оризова гъгрици (хоботници), както и суринамски брашнояд и мавритански бръмбар са представителите от разред твърдокрили (Coleoptera, бръмбари), вредящи в зърнохранилища, хлебозаводи, мелници, складове за сладки и макарони. Складовите бръмбари навлизат и заразяват вътрешността на складираният зърнен пласт, а при самозатопляне на зърното мигрират в посока на по-високата температура. Ларвите изгризват вътрешността на зърното. Гъгриците нападат само цели зърна и за предотвратяване на дейността им е нужно зърното да се мели (фуражни). Пренасят ешерихия коли, както и афлатоксин чрез плесента аспергилус флавус. Житната и оризовата гъгрица се срещат заедно и замърсяват зърнените фуражи, като ги правят негодни и опасни за храна на животните. Суринамският брашнояд се намножава в начупени зърна и зърна вече повредени от хоботници и ларви на молци. Възрастният мавританският бръмбар се храни със зърно, брашно, тестени изделия, нагризва мелничните сита и картонените опаковки, а ларвата му нагризва вътрешността на олющения ориз.
Вреди
Складовите неприятели нанасят огромни загуби на стопанството на страната, паради голямата си плодовитост, бързото си размножаване и липсата на каквито и да са компенсаторни механизми при повредените храни и материали. Затова при тях няма Праг на икономическа вредност.
Вредите, нанесени от неприятелите на складираното зърно не са по-малко от тези, причинени от неприятелите на полето, но при складовите продукти най-често остават скрити, поне в началото на вредната им дейност, докато плътността е сравнително ниска.
Апетитът на някои складови неприятели е впечатляващ:
– възрастната житна гъгрица изяжда около 1 g зърно през живота си (бръмбарът тежи под 1 милиграм);
– един плъх изяжда по 22 kg зърно всяка година;
– домашното врабче изкълвава по 12 – 13 g зърно на ден.
Складовите неприятели замърсяват продуктите и материалите с:
– яйцата, (хорионите);
– ларвите, какавидите и техните телесни обвивки;
– екскрементите и труповете на измрелите възрастни индивиди.
Складовите неприятели причиняват и косвена вреда. Те предизвикват самозагряване на насипното зърно при своята активна дейност. В огнищата на самозагряване температурата се повишава до 42о С, при влажност на зърното от 15 %. При самозагряването повърхността на зърнестия слой се овлажнява и се образува кора. Това явление се забелязва най-добре през есента, когато повърхността на насипното жито се охлажда по-бързо. Водните пари се придвижват от мястото на самозагряването към хладния повърхностен слой, където причиняват плесенясване и прорастване на семената на дълбочина до 15-20 cm. Понякога самозагряването е с още по-висока стойност и може да доведе до самозапалване.
Оризовата гъгрица (Sitophilus oruzae) е много разпространена у нас. Тя е дребна (2-3 мм дълга) и с жълтеникаво-червен до тъмнокафяв цвят. Тя притежава истински крила и хвърчи в полето, където напада зърната на житните растения на нивата, преди прибирането им. Оризовата гъгрица е с по-висока плътност в сравнение с останалите складови неприятели. Тя предпочита сортовете мека пшеница, но се развива добре и при останалите зърнено-житни култури. За разлика от житната гъгрица в едно зърно могат да се развият и по две ларви. Тя е по-топлолюбив вид и е по-чувствителна на въздействието на ниските температури, което може да се използва успешно при борбата с нея.
Житната гъгрица (Calandra granaria) е дребно бръмбрче (3-4 мм дълго), с овално-продълговато тяло, слабо изпъкнало от гръбната страна, с тъмнокафяв до черен цвят. Главата е удължена в дълго хоботче. Няма същински крила и не може да хвърчи. Придвижва се главно чрез пълзене. Ларвата е с късо, месесто тяло, с дъгообразно извит гръб и почти плоска коремна страна. На цвят е белезникава, до 3 мм дълга. Какавидата е бяла.
Житната гъгрица е много опасен неприятел на складираните зърнени храни. Поврежда пшеницата, ръжта, ечемика, царевицата, ориза и други, също и продуктите от тяхната преработка – брашна, трици, грис и тестените произведения – макарони, фиде, хляб и др. Намножава се силно във влажни, непроветриви помещения. Има 3-4 поколения през годината. Презимува във всички стадии на развитие, но главно като бръмбар. Повредите причиняват бръмбарите и ларвите. Те нагризват зърната и се хранят с тях. Ларвите изяждат напълно вътрешността на зърната. Женските снасят поединично яйцата си в издълбаните ямички, отворите на които след това затварят. Излюпените ларви се изхранват в зърната и какавидират в тях.
Фасулевия зърнояд (Acanthoscelides obtectus) има повсеместно разпространение. Напада освен фасула – граха, баклата, лещата, фия и др. Вреди ларвата, която се развива в зърната и ги поврежда. Повредените зърна са негодни за консумация и посевен материал. Фасулевия зърнояд напада фасула, както на полето така и в складовете. Зимува във фасулевите зърна и развива едно поколение при полски условия и 3-4 в складовете. Снася яйцата си като прогризва отвори по зърната. Излюпените ларви се вгризват в зърната и остават там до края на развитието си, като в едно зърно могат да се развиват повече ларви. Напълно развитите бръмбари прогризват кръгли отвори на семенната обвивка, през които излизат.
Германската хлебарка (Blattella germanica) е един от най разпространените видове хлебарки.Вредното им значение се състои в това, че пълзейки върху хранителни продукти понякога ги замърсяват с различни болестотворни вируси и бактерии (причинители на дизентерия, салмонелоза, хепатит А, чума, холера, коремен тиф и други).Често предизвикват и алергични реакции у някои хора. Германската хлебарка може да се открие навсякъде в сградата, но предпочита топли и влажни места. Всяка пукнатина или процеп, разположени близо до източник на храна или вода е потенциално убежище, където германската хлебарка прекарва около 75 % от живота си.Възрастните екземпляри достигат големина 13 – 15 mm. На цвят са светло кафяви до жълтеникави. Живеят средно от 100 дни до една година. Женските снасят 30- 40 яйца в ootheca – кафява капсула с размери до 8x3x2 mm, която носят средно между 14-35 дни. Женската германска хлебарка в своя живот снася 4-9 капсули.
Лъскав бръмбар (Carpophilus hemipterus ). Възрастните достигат големина 1.8 – 2.1 мм. При изчерпване на хранителните запаси бръмбарите мигрират към други места.
Зърнов молец (Sitotroga cerealella Oliv) е разпространен повсеместно, в цялата страна. Напада зърната на ечемика, царевицата, пшеницата, ръжта и по-малко на овеса, ориза, соргото и някои други култури. Вреди предимно в складове и в стопански дворове, където се съхранява зърно на открито, но може да напада и зърнените култури на полето.Дължината на тялото на пеперудата достига до 9 mm, а размахът на крилете до 19 mm.. Цветът на пеперудата е сламесто жълт почти се слива със зърното. Възрастните гъсеници достигат дължина до 7 – 8 mm.Женската пеперуда снася през живота си до 150 яйца, като ги залепва по зърната. Излюпената гъсеница прогризва обвивката на зърното там където е залепено яйцето, и се вгризва в ендосперма. Там тя се развива до какавидирането, като преди това изгризва в обвивката кръгло капаче залепено с паяжина, през което по-късно имагинира пеперудата. Във всяко зърно се развива по една гъсеница. Понякога в царевичните зърна се наблюдават и до три гъсеници. Продължителността на развитие на едно поколение при блатоприятни условия (25 – 26о С) протича за 25 – 35 дни. В южните части на страната може да развие 2 поколения.
Дървениците (Cimex hemipterus) са кръвосмучещи насекоми с плоско тяло, крилете им са закърнели, на големина достигат до 8 мм. Те живеят в човешките жилища, като през деня се крият в цепнатини на мазилката, тапетите, дървените предмети, гънките на постелите и матраците. Дървениците нападат човека, животните и птиците нощно време. Със своя хобот те пробиват кожата и започват кръвосмучене, което трае около 15 мин., могат да погълнат до 7мл. кръв на едно хранене. Хранят се на 1-2 дни. Могат да издържат без храна до половин година, а при ниски температури до 4 години.Температурата е важен фактор за тяхното оцеляване, тъй като за нормалното протичане на излюпването, развитието на нимфата и живота на възрастния индивид е необходима температура от 13-15°C. Женската дървеница снася на ден около 5 до 12яйца /до края на живота си около 250 яйца/ при температура от 12 до 37 градуса. Яйцата са големи около 1мм. Отначало са бели, но след това стават жълти. Обикновено са събрани на купчинки и прикрепени на сухи места в пукнатините, където се крият възрастните дървеници. Развитието на зародишите зависи от температурата. Под 10 градуса развитието им спира, при температура 14-18 градуса се излюпват за 15-29 дни, при температура 37 градуса се излюпват за 4-7 дни. При много добри условия развитието им може да завърши за 28 дни, но когато температурата е по ниска се удължава до 2-3 месеца.
Плоския зърнов бръмбар (Cryptolestes testaceus) достига размери до 2.5 мм. Тялото е ръждиво на цвят, тясно покрито с власинки. Бръмбарите имат крила и летят добре. Бръмбарите живеят до шест месеца, издържат без храна 2,5 месеца. Женската снася няколко десетки яйца. След няколко дни от яйцата се излюпват ларви. Развитието на едно поколение продължава от 70 до 100 дни. През годината могат да се развият от 3 до 5 поколения.
Лошо понасят ниската влага. Най-добре се развиват при 20-23 °C и в среда с висока влажност на въздуха. Развитието им спира си при температура 12-14 °С.
Комарите (Culicidae) са семейство дребни двукрили насекоми. Устният апарат на комарите е пригоден за пробиване и последващо смучене. В България се срещат около четиридесет вида комари. Яйцата и ларвите на комарите са изцяло водни. Мъжките комари се хранят със сокове от растения, а женските предпочитат кръв от бозайници, птици и най-вече от хора. Комарите (в частност женските) са приносители на най-различни причинители на заболявания които могат да заразят хората от чиято кръв са пили заразените комари. Кръв смучат само женските комари. Когато женската се нахрани с кръв, следва снасяне на порция яйца. С острото си обоняние комарът открива подходящия гостоприемник и прелита до него на разстояние 2-3 км. Количеството поета кръв при всяко кръвосмучене превишава теглото на насекомото.Жизненият цикъл на комарите включва фазите яйце, ларва, какавида и имаго – пълен цикъл. Първите три фази живеят във водна среда, а имагото (възрастното) – във въздушна. Живеят в бавно течащи и застояли води. У нас първото снасяне на яйца става в началото на май. От тях се излюпва червеобразна ларва, която диша атмосферен въздух. Една женска снася около 300 – 350 яйца за целия си живот. Животът им трае от 3 до 6 месеца. Мъжките комари оплождат женските и умират.
Домашната мишка (Mus musculus) има тяло с дължина 15-19 см, като половината се пада на опашката. Активни са в полумрак и нощем, не харесват светлина. Териториални животни, обикновено един доминиращ мъжки живее заедно на своята територия с няколко женски и по-млади екземпляри. Заселва се в близост до хранителните си източници. Хранят се основно с растителна храна, но могат да бъдат и всеядни. Почти не се нуждаят от вода. Бременността продължава около 19-21 дни и ражда 7-13 малки. Може да роди 5-10 пъти годишно.
Сивият брашнен (Ephestia kuehniella) молец развива 3-4 поколения годишно в неотопляеми складове, а в затоплени помещения може да се развива целогодишни и да има до 8-10 поколения. Зимува като гъсеница, в копринен пашкул и ограничено като какавида (в неотопляемите складове). Обикновено през втората половина на Април – първата половина на Май, гъсениците какавидират. Какавидният стадий продължава 5-7 дни.
Имагиниралите пеперуди са полово зрели и кратко време след имагиниране копулират. Те са активни през нощта, а през деня се укриват на тъмни места. Една женска снася 200-300 яйца, поединично или на малки купчинки. Яйцата се полагат по пукнатините на стените, по пода, чувалите, храните и на други места. При температура 13-150С, яйчният стадий продължава 12-21 дни, а при 22-240С – 6-10 дни.
Излюпените гъсеници пропълзяват до складираните продукти и започват да се хранят като ги нагризват. Те отделят обилно копринени нишки, с които свързват хранителните продукти във вид на големи топки (кълба), достигащи от половин до няколко килограма. С тези кълба те може да задръстят ситата и елеваторите в мелниците и големите складове. Гъсениците имат изключително здрави челюсти и са способни да прегризат тънките сита в мелниците, което може да наложи тяхната подмяна и спиране на работния процес. Продължителността на развитието им зависи основно от температурата. Когато тя е благоприятна, то завършва за 17-20 дни. Значение има и хранителния гостоприемник.
Изхранените гъсеници напускат местата на хранене и отиват в пукнатини на пода и стените, по опаковите или на други укрития, където си изпридат копринен пашкул и в него какавидират.
Тютюневият бръмбар (Lasioderma serricorne) развива 3 поколения годишно и зимува като ларва от различни възрасти, в местата на повредата. По-младите ларви обикновено загиват през зимата или рано напролет, тъй като са чувствителни към ниски температури. В отоплени складове тютюневият бръмбар се развива целогодишно. При повишаване на температурата над 10-120С, недоразвитите ларви се развиват напълно и какавидират, в специална камерка, по нагънатите части на кутиите с цигари и пури, вътре в повредения тютюн, по главната жилка на суровите тютюневи листа и на други защитени места.
Суринамският брашнояд (Oryzaephilus surinamensis) е малък бръмбар с дължина на тялото около 2—2,5 mm. Женската снася до 400 яйца по житни и зърнени храни, брашно (откъдето идва името му), сушени плодове и подправки. Ларвите се развиват бързо, особено на влажни места (с относителна влажност на въздуха над 14%), като се хранят със складираните продукти. Какавидират в пукнатини и пролуки. Ларвите завършват развитието си за 4-6 седмици в зависимост от температурата на въздуха. Възрастните индивиди понякога живеят дълго, до 3 години.
Американските хлебарки (Periplaneta americana) достигат дължина 34-53 mm. На цвят са червеникаво кафяви, с бледо кафява до жълтеникава лента около края на проноталния им щит. И мъжките и женските американски хлебарки имат крила, но летенето при тях е много слабо развито. Обитава множество разнообразни среди, като може да живее и при много сух климат, достатъчно е само да има достъп до вода. Предпочита 29 градусови температури и не понася студени температури.
Сивият плъх (Rattus norvegicus), познат още като хамбарен плъх има относително дълго тяло до 25 см. Опашката е малко по-къса или равна по дължина на тялото 22–25 см. Раждат 2-4 пъти годишно по 6-10 до 17 малки.
Новородените са слепи и проглеждат след две седмици. Майката кърми един месец. След 3–4 месеца достига полова зрелост. Живее до 3 години. Хранят се както с растителна, така и с животинска храна.
Зърновият бръмбър (Rhyzopertha dominica) е първичен неприятел по зърнени храни и семена. Унищожава почти изцяло зърната, като от тях остават само част от обвивките. Ларвите унищожават около 30% от ендосперма на зърното. За един ден бръмбарите унищожават такова количество от зърното, което е приблизително равно на тяхната маса. При голяма популация от зърнов бръмбар зърното придобива характерен плесенномедов мирис.
Кърлежите (Ixodoidea) са надсемейство малки паякообразни от подклас Акари. Те са ектадартизиопаразити, хранещи се чрез кръвосмучене от бозайници, птици, а в някои случаи и влечуги и земноводни. Те са важен вектор за разпространението на много инфекциозни болести. Истинският паразит е женският кърлеж. След оплождането той си пробива малки тунелчета /галерийки/ в най-горния слой на кожата, в който снася по 24 яйца с големина 0,10-0,16 mm. Към третия — седмия ден те се превръщат в ларви, а до 17-тия ден — в нимфи, които вече са способни да пренасят заразата. Кръвосмучещите кърлежи обитават тревисто-храстови и горски местности и предпочитат високата влажност.
Ръждив брашнен бръмбар (Tribolium confusum) има удължено тяло с до 3,5 mm, с ръждиво-червен блестящ цвят. Има добре развити крила и добре лети особено през нощта.
Оптимална за развитието на ръждиво-червения брашнен бръмбар е температурата около 30о С. При тази температура женската може да снесе средно 300 – 400 яйца и максимално до 1000. Видът може да се развива и при влажност на зърното 11 – 12 %. При оптимални услови жизненият цикъл от яйце до възрастно протича за около 32 – 35 дни и в годината може да развие от 6 до 8 поколения. Възрастните живеят до две години.
Трогодерма (Trogoderma granarium) е един от най-опасните видове, нападащ зърнени продукти. Поврежда семената на пшеница, ечемик, царевица, ориз, фъстъци, памук, бобови и други. Между повредените продукти има голямо количество ларвни кожички. Най-бързо развитието протича при 30 – 35 С, а долния праг е 8 С. При ниска температура и понижена влажност ларвите се укриват в пукнатини и изпадат в диапауза и издържат на глад до 4 години